8 налични
| Иглолистни | високи |
|---|---|
| слънцеогряване | Слънце |
| тип почва | Кисела, Неутрална, Песъклива |
| вид | Иглолистни |
Cunninghamia lanceolata
Семейство-Cupressaceae/Кипарисови
Височина-около 10 метра в домашни условия,с бавен растеж
Популярно име-кънингамия,китайска ела
Позиция-частична сянка
Почва-добре дренирана, кисела до неутрална,Кънингамията е ацидофил и отглеждането и е предизивикателство в райони с варовити почви и води като в Североизточна България,Предбалкана,Западните Родопи ,Врачанския карстов район и др.В такива случаи трябва да се направят почвени подобрения с кисел торф ,мулчиране с борова кора и евентуално поливане с подкиселена вода и разтвор на хелатно желязо.
Поливане-редовно,при места с по-горещо и сухо лято като тракийската низина кънингамията трябва да се засади на полусянка ,да се мулчира около корена и да се полива с дъждуване.
Резитба– Прави се през късната пролет или ранното лято (май-юни), когато новите леторасти (свежозелените връхчета) са израснали, но още не са вдървени.Скъсете новия прираст на страничните клони с около 1/3 до 1/2 от дължината му. Това ще принуди дървото да събуди спящите пъпки по-навътре в клона и да се разклони там, вместо да расте само на дължина.
Зимоустойчивост -младите растения до -15 С,по-възрастните до -17 С.
Много е важно растението да е засадено на завет,защитено от студени течения и силни зимни ветрове.Това важи за ветровете по Черноморието и за Северна България,където пристигат ледени въздушни маси и ветрове от Русия. Студен вятър в комбинация със зимно слънце води до издърпване влагата и покафеняване на игличките при младите иглолистни.При суха зима поливайте при положителни температури около корена.
- Защита на младите растения: През първите 3–5 години след засаждането е критично да се осигури зимна защита на корените и стъблото.При отглеждане в северните части на страната младото дърво трябва да се мулчира дебело в основата с кора или слама, а короната може да се обвие с агрил (дишащо платно) при прогнози за екстремен студ.
- Дренаж: Почвата трябва да е добре пропусклива, за да се избегне „мокро замръзване“ на корените през зимат
- Снеговалежи: Поради формата на клоните си, дървото е податливо на повреди от тежък мокър сняг Препоръчва се младите екземпляри да се привързват, за да не се разцепят клоните.
Токсикология-растението не е токсично,но се пазете от нараняване от острите и твърди иглички.
Размер в момента-около 35 -40 см,в контейнер от 3 литра.
Цена:
42.00€ / 82.14 лв.
8 налични
Описание:
Кънингамията е ендемит за Централен и Южен Китай, но се среща и в Тайван, Виетнам и Лаос.
Името е посветено на д-р Джеймс Кънингам , хирург в Източно-Индийската компания, който открива растението .
Представена в Кю Гардънс/ Kew /от William Kerr през 1804,тя предизвиква интерес заради уникалния си изглед,наподобяващ донякъде чилийския бор и започва да се отглежда като парково дърво в по-топлите части на Европа.
Това е едно прелюбопитно иглолистно дърво ,на което много му отива названието „живо изкопаемо“ поради древния си характер и структурата си.Докато останалите,по-късно възникнали членове на семейство Кипарисови са развили по-сложни еволюционни белези в своите структури ,кънингамията е запазила примитивността в устройството на шишарките и начина по който листата и са прикрепени по клоните.Тези структури са по-прости и напомнят на флората от ерата на динозаврите /Мезозоя/Листата са твърди, широки,плоски и остри като копия (откъдето идва и името lanceolata), разположени спираловидно.Цветът им е наситено зелен ,повърхността лъскава. Короната е пирамидална,клоните увиснали в краищата си. Като пример за други древни и примитивни видове можем да посочим метасеквоята,чадъровидния японски бор -сциадопитис и чилийския бор-араукария.Ако ги засадите заедно можете да сътворите един интересен праисторически пейзаж от иглолистни,които са открили печеливша „формула“ за оцеляване още в дълбока древност и не са ималит нужда да се променя драстично, за да съществуват и днес.
Кънингамията е едно от най-важните дървета в дърводобивната индустрия в Китай-дървесината е лека, мека, но силно устойчива на гниене, насекоми и термити. Поради тези си свойства се използва широко в строителството, корабостроенето, за производство на мебели и др.В китайската народна медицина отвари от кората се използват при ревматизъм, ставни болки и кожни проблеми.
Можем да направим едно интересно сравнение между древен организъм като кънингамията и едно по- “младо’в еволюционен план дърво като бора.
1.Устройство на шишарките-
При Кънингамията шишарките са по-прости. Женските шишарки имат люспи, които са почти еднакви – няма ясно разграничение между „покривна“ и „семенна“ люспа. Те изглеждат по-скоро като вдървесени листа.
- При Смърча/Бора : Те имат силно специализирани шишарки. Всяка люспа, която виждате отвън, има малка „покривна люспа“ отдолу, която я предпазва. Това е по-сложна инженерна структура за защита на семената.
- 2. Прикрепване на игличките
- При Кънингамията : Листата (игличките) са широки, плоски и твърди, прикрепени директно към стъблото с широка основа. Те приличат повече на листата на папратите или на древните изчезнали дървета от ерата на динозаврите.
- При Бора : Игличките са тънки, цилиндрични и често са събрани в снопчета (по 2, 3 или 5). Това е еволюционна адаптация за пестене на вода и оцеляване при екстремен студ – нещо, което примитивните видове не са владеели толкова добре.
- 3.Способността за регенерация .Издънково възобновяване.
- При Смърча/Бора Повечето съвременни иглолистни нямат тази способност. Ако отрежете бор или смърч до земята, те умират. Те разчитат почти изцяло на семена за размножаване.
- При Кънингамията : Тя има уникалната за иглолистните способност да пуска нови издънки директно от пъна, ако бъде отсечена. Това е белег, характерен за много древни растения и за широколистните видове.
