Автор Bell- Форум за Градини и Рози

Ругозите са идеалните крайбрежни рози, така ги водят. Понасят всякакви условия, песъкливи почви, засушаване, висока влажност, дори солена покрай моретата. Здрави и почти неболедуващи, при мен освен въшки нищо не ги е нападало. В някои райони могат да бъдат и инвазивни, ако са с присадки под земята. Интересно, което съм чела за тях е, че въпреки, че произхождат от изтока, в Европа се развиват доста по-хубаво и бурно. Дори има райони в Германия, където се определят за инвазивни видове. Жив плет от ругози е вълшебна гледка. Зимуването им е отлично, дори в по-студените райони като при мен. Търпят и засушаване, непретенциозни за торене и почва. Рози мечта бих казала. Единствено страдат от горещините лятото, когато липсва въздушната влажност през август. При горещ, сух летен вятър ми се случвало да просъхва до половината храст и то на всяка една от ругозите ми. Agnes, Kamtschatka, Moje Hammarberg, Pink Grootendorst. Засадени са на различни места, засенчени с 3-4 часа слънце на ден, други на пълно слънце и нищо не помага. Не е от прекомерното слънце, а от горещия и сух вятър. Мисля, че ще се чувстват идеално в планински райони,  около морета или където има по-висока въздушна влажност. При мен са красиви, но ми е мъчно през година да просъхват през лятото. И други са споделяли по спомен за подобен проблем.  
Режа пролет, но като цяло си правят сами компакти и равномерни храсти и махам само сухото. После не ги пипам цветовете, за да узреят шипките за есента. При дълга и  топла есен, а при мен е такава правят красивата есенна, жълта окраска на листата.

Kamtschatka е любимата ми от хибрид ругозите. Тя повтаря цъфтежи много хубаво, ако лятото не е прекалено горещо и сухо. Цветът понякога има прекрасни розови нюанси, но не винаги.

Pink Grootendorst мисля, че я взимахме още преди години и други също могат да споделят впечатления за нея. При мен не е повтаряла.

Намерих и снимка как просъхват клоните им през август. Пак правя уточнение, че това се случва при сухи лета с горещ вятър и без въздушна влажност в полетата и низините.

Последното лято беше сравнително влажно и нямам подобни храсти.
Да отбележа и друго, хубаво е ругозите да се садят като се заравят присадките под земята. Имат склонност да правят гъсталаци и могат да бъдат по инвазивни в подходящите влажни и прохладни райони, но лесно могат да се премахват ненужните клони, които не ви трябват.  Заравянето на присадката обаче би било спасяващо за розите, ако просъхват. Имала съм години когато буквално всички клони съм скъсявала от горещините и въпреки това те успешно се възстановяваха след това с избиване на нови клони от земята. Ако, бяха с присадки над земята вероятно нямаше да оцелеят.

Agnes е една от първите разработки на рози по линия на канадките за зимоустойчивост. Взимала съм я в пристъп на желание да не ми мръзнат розите през зимата, защото е за 3a зона   И естествено лятото й е голяма мъка, защото при 40 градуса се изпържва и съхне. И все пак е много хубава, една от най-ранните в градината и става много висока, за разлика от другите хибриди.

Agnes е една от няколкото ругози в тази цветова гама. Нещо любопитно за цветовете на ругозите е, че почти няма хибрид ругози в жълто или оранж гамата. Разработките на нови видове представят чудесни простоцветни или кичести цветове в пурупурните, лилави, червени нюанси, а и в бели видове. Но, все още няма продължена линия на жълтите ругози. По спомен бяха някъде около 4-5 сорта създадени досега, които за жалост се оказват стерилни и няма възможност да се продължи линията на работа на селекционерите. За нас градинарите няма особено значение, но за селекционерите е много важно розата да може да продължи линията и да бъде родовита. Когато един сорт е стерилен, колкото и да е красив той не получава голямото признание на розарите, защото няма да може да се продължи работата. Мисля, че Тантау имаха някакви опити също с кръстоски на флорибунди, но пак неуспешни. Интересно ми е и чакам някой хибридизатор да създаде родовита оранж или жълта ругоза, което ще си е пробив в тази линия на работа.

За народите от Източна Азия знак за настъпването на пролетта е цъфтежът на магнолиите. Облаци от бели, розови, цикламени и лилави цветове покриват целите дървета. Гледката е неповторима! 

Ценени и търсени по цял свят, днес може да видим тези екзотични принцеси все по-често и в нашите градини.
Съществуват над  200 подвидове магнолии естествено растящи в тропичните и субтропичните области и от тях са селектирани стотици сортове. Отглеждани като храсти или малки и по-големи дървета, красотата на големите често ароматни цветове е забележителна и неповторима, макар и сравнително краткотрайна.

Но както всяка красавица и магнолията си има своите капризи и се цупи – може да жълтее, да не расте и не цъфти ако не й се угоди.
Как да преценим кой точно сорт ще расте щастливо в нашата градина? Отговорите на зададените по–долу въпроси ще помогнат да разберете дали да садите магнолия и каква да изберете.

1.Каква е зимата в района, където живея?
Това се определя по климатичните зони по създадената за тази цел интернационална карта, която предполагам е известна на всеки градинар.

2. Какво е слънцеогряването в моята градина?
Магнолиите предпочитат добре огрявани от слънцето места или такива с лека, ажурна сянка.
Това означава, че ако живеете в зона, където лятото е много горещо и сухо, то по -добре да засадите магнолията така, че да получава някаква сянка през следобедните часове. Не садете магнолия в силно сенчеста градина!
Ако е възможно избягвайте местата със силен вятър или течение, което може да увреди цветните пъпки.

3.Какъв е механичният и химичният състав на почвата ми?
Повечето магнолии растат най-добре във влажни, добре дренирани, леко кисели  или неутрални почви. Могат да се адаптират към песъкливо-глинести почви, но в тежки и неотцедливи  изглеждат зле и  и растат бавно.
Забравете за магнолията, ако почвата ви е силно глинеста, тежък смолник, варовита или  силно каменлива.
Или изберете компактен сорт с малка коренова система и изкопайте много голяма дупка, която ще напълните с подходяща почвена смеска, с добър дренаж на дъното. Добре установените растения могат да понесат по-оскъдно поливане, но първите години след засаждането осигурете равномерно и добро поливане. Не садете магнолия на вилата, ако нямате поливна система  и се отбивате там веднъж месечно.

4.Коя е моята  магнолия?
Разнообразието е зашеметяващо, а градината малка – какво да изберем в крайна сметка? За тази цел поставям тук линк към Международната Асоциация на магнолиите, където можете да разгледате по азбучен ред многобройните сортове с описание на характерните им особености.

5.Какви видове магнолии се предлагат най-често по градинските центрове и разсадниците?

Звездовидна магнолия – Magnolia stellata                               

   

Тази магнолия е много подходяща за по-студените области, защото е един от най-студоустойчивите подвидове. USDA Zones 4-8.
Много адаптивна и започва да цъфти в много ранна възраст. Звездовидната магнолия е бавнорастяща, с широка корона, може да се оформи като голям храст или малко дърво, високо около 4 метра. Този сорт е един от предпочитаните подвидове за хибридизация и създаване на нови сортове магнолии, предимно с бели или светлорозови цветове.

Суланжовата магнолия – Magnolia × soulangeana и другите хибридни едроцветни магнолии

Тези сортове са листопадни дървета, отглеждани заради впечатляващите големи цветове с формата на лилии или лалета, които отрупват клоните през зимата или пролетта. Доста от новите сортове цъфтят повторно и през лятото, макар и не така обилно.
Тук имаме и видове за четвърта климатична зона, но и такива за девета зона. Има компактни сортове, които се отглеждат като храсти, но има и големи дървета, достигащи до 12 метра. Формата на короната е предимно изправена в ранна възраст, като се променя в окръглена или широка в зряла възраст. Цветовете се появяват преди листата и баграта им варира от светло-розова до наситено пурпурна. Ако живеете в по-студени райони, изберете по-късно цъфтящи култивари, за да не се попарят отворените цветове от повратните студове през ранната пролет.

Едролистна, вечнозелена магнолия – Magnolia grandiflora, Southern Magnolia

Тази магнолия е за по-топлите области (USDA Zones 7-9), ако се засади на завет  или й се осигури зимна защита, може да расте и в 6-та зона. Растяща естествено в Югоизточна Америка, тази хубавица е представена в Европа през 1731 година и бързо набира популярност и печели много почитатели. Тя е една от най-непридирчивите към почва и позициониране и става популярна като прекрасно дърво за обществени градини, паркове, крайпътно засаждане и шпалири.
При нас по черноморието има великолепни екземпляри на достопочтена възраст, настигнали по височина хотелите, до които са засадени. През последните години се селекционират и компактни сортове на тази иначе внушителна по размери магнолия. Така и собствениците на малки градини могат да се радват на лъскавите големи листа и красивите сметановобели и силно ароматни летни цветове.

Тропическа магнолия – Magnolia champaca /Michelia champaca/

Много магнолии растат в тропичните и субтропични области – USDA Zones 10-12 и дори на по-топло.
Чампака магнолията расте в Югоизточна Азия и е известна с невероятно ароматните си  цветове – маслено-жълти или жълто-оранжеви. Цветовете са малки, но са разположени по цялата дължина на клоните. Цъфтежът е през  пролетта и лятото и единични цветове през зимата. Поради силния им прекрасен аромат цветовете се използват в парфюмерията.

6. По кое време на годината да засадя магнолията?
Листопадните магнолии е най-добре да се засаждат, когато са във вегетационен покой – късно наесен в по-топлите райони и рано напролет в по-студените. Вечнозелените магнолии се садят напролет. Първите години след засаждането редовното поливане и мулчирането през горещините е от голямо значение за доброто адаптиране и растежа на растенията.

7. Как да си засадя магнолията?
Внимателно премахнете най-горния слой почва, докато се видят най-повърхностните корени.
Ако магнолията е изкарана на коренова бала, махнете зеблото, в което е увита преди засаждане. Ако е в контейнер, извадете и направете четири равномерни  2,5 см прореза с нож или лопатка по кореновата бала. Това ще помогне за по-доброто разположение, ако  има кръгово навити в контейнера корени.
7.1. Изкопайте дупка два пъти по-широка от диаметъра на кореновата бала и малко по-дълбока от кореновата бала.
7.2. Разположете балата така, че горните открити корени да останат на нивото на почвената повърхност.
7.3. Пригответе си богата, но лека почвена смеска, която може да включва торф, иглолистна листовка, малко чернозем и биохумус. Не е необходимо да добавяте минерални торове. Напълнете дупката с почва наполовина.
7.4. Уплътнете добре, за да елиминирате въздушните джобове. Полейте добре и допълнете с почва, като гледате най-горните корени да са съвсем леко заровени. Полейте отново и мулчирайте с борови кори, борови игли или друг вид мулч.
7.5. След посаждането поливайте два пъти седмично при хладно време и три пъти седмично при горещо време. Поливайте с около 3 литра вода на см от диаметъра на стеблото, т.е. ако стеблото на магнолията е  3 см  в диаметър,  поливайте с 9 литра вода.
7.6. Не забравяйте, че корените на вашата магнолия са на нивото на почвената повърхност – не окопавайте, а плевете на ръка за да не нараните корените.

8. За какво да внимавам като си купувам магнолия?
Изберете си здрава магнолия с добре разположени клони. Изкарайте растението от контейнера и огледайте добре видимата част на корените – здравите корени са бели, болните и повредени са кафяви или черни и често миришат на кисело.
Не взимайте растения с: 
– петна по листата, с бледи или пожълтели листа
– обезцветени стебла
– счупени клони
– кръстосани или криви клони
– рани по главното стебло
– ако контейнерът е малък и има много усукани и залетени корени.

               

Статията е изготвена по материали на https://www.magnoliasociety.org/resource…ociety.png

Повечето от редовните ни клиенти са запознати с категорията ни “Душа-камбана”, но нека да разкажем и на останалите за нея. Тъй като живеем в трудни времена, ние от екипа на разсадник Незабравка неотдавна решихме, че чрез продажбата на някои от нашите растения можем да помогнем на човек в нужда. В тази категория сме поместили някои храсти, дървета, цветя, които са обявени за продажба с благотворителна цел. Сумата  от продажбата на всяко едно от тях превеждаме по сметка на съответна благотворителна кампания, която обявяваме публично.

Благодарим на всички вас, които с радост се включват и достигаме заедно до крайната цел- да помогнем на човек в беда! И нека помним, че доброто винаги се връща!

Кампании, в които сме участвали, към момента: Заедно за Кали! , В помощ на Диян , успяхме скромно да помогнем и на Иван Здравков . Споменаваме кампаниите и благотворителните базарите с цел прозрачност и информираност за Вас.

Към категорията -> Душа – камбана .

През 1906 г. Матиас Тантау основава розовъдната компания Rosen Tantau. От тогава е посветена на отглеждането на изключителни сортове рози, както градински, така и сортове за рязан цвят. През всичките тези години се утвърждава в целия свят като един от безспорните лидери в сферата. Розите, които създава, са едни от най-известните в световен мащаб. Голяма част от сортовете са уникални не само заради красивия си вид, а и със здравината и аромата си. Лицензите за размножаване се предоставят на пазара на рози по цял свят.

Розите на Кордес,които ви предлагаме са А-клас/1-во качество/ засадени първо  в био-разградим контейнер ,който е поставен в  2 литра пластмасов  контейнер.Изкарайте от пластмасовия и засадете розата  заедно с биоразградимия  контейнер на нивото на присадката в предварително приготвена дупка и запълнете с плодородна почва,смесена 3:1 с чист ,добре угнил оборски тор. Притъпчете добре почвата около корена и накрая полейте обилно.

За здрав растеж и обилен цъфтеж ние ви препоръчваме при засаждане  напролет да добавите и доза минерален тор за цъфтящи храсти, който може да добавите към поръчката си Тор за цъфтящи храсти.

Розовъдната компания на Дейвид Остин днес е известна по цял свят. Производството на английски рози започва през 1970 година.Те произхождат от кръстоска на старинни сортове рози със съвременни чайно-хибридни и флорибунда рози.Английските рози комбинират деликатния чар и прекрасния аромат  на старинните рози с широката цветова гама и непрекъснатия цъфтеж на съвременните рози.Цветовете са големи и гъсти с чашевидна форма или форма на розетка.Храстите,които оформят са гъсти и силни,с отлична устойчивост на болести.

Acer Palmatum или японския клен е едно от най-любимите и атрактивни дървета ,използвани в озеленяването.Това са малки,листопадни ,студоустойчиви дървета.-знакова фигура в японската градина.Представляват чудесна гледка през почти всеки сезон на годината-разперили деликатните си ,длановидни листа,грациозни и спокойни-те са олицетворение на японския култ към хармония и красота.При някои сортове багрите на листата са най-интензивни напролет,при други есента. Това са наистина миниатюрни дървета,има под метър,други достигат около два ,но и най-високите не надвишават четири метра . Поради своята компактност японските кленове са много подходящи за малки градини или за отглеждане в контейнер.Предпочитат кисели до леко кисели,песъкливи почви ,с добро  количество органична материя.Ако почвата ви е лека,но бедна добавете хумус.Ако почвата ви е  варовита или алкална,добавете торф или иглолистна листовка,за да предотвратите жълтеене и хлороза.Ако ,почвата  ви е тежка,глинеста ,смолник, плътен чернозем-добавете торф,пясък и листовка.Така ще предпазите кореновата система от прогизване през зимата,което може да доведе до гъбни заболявания и загиване на растението  внезапно или постепенно през следващите сезони.Кореновата система е плитка,през горещите летни дни поливайте умерено,но редовно,за да помогнете листата да не прегарят.Кленовете се нуждаят от някаква сянка,която да ги защитава от силното обедно слънце.Ако обаче са на твърде дълбока сянка,червенолистните сортове не могат да постигнат така характерният си интензивно червен цвят.

Резитба не се препоръчва,освен ако не е наложително-съхнещ,болен или счупен клон.Ако все пак изпитвате желание да  оформите според своите виждания коронката,подрязвайте  когато растенията са в покой-късно на есен или рано напролет.Режете малко  над хубава,силна ,външна пъпка и намажете раната на  отреза с овощарска замазка,за да предотвратите проникване на спори на патогени.

Студоустойчивостта на японските кленове може да варира от -23 до -28 градуса,Проверявайте внимателно индивидуалната студоустойчивост на всеки сорт,който сте харесали преди да го купите,ако живеете в район с по-сурова зима.Освен това тези красиви дървета биха оценили ,ако ги засадите на завет,или ги  защитите от студените зимни ветрове,ако градината ви е разположена в силно ветровит район.